тъканна банка за съхранение на стволови клетки, плацента, кръв от пъпна връв
Надеждната европейска банка за стволови клетки

Стволови клетки изолирани от плацента

Стволови клетки изолирани от плацента

Какво съдържа кръвта изолирана от плацентата

Кръвта, която циркулира в кръвоносните съдове на плацентата е кръвта на детето и нейната мисия е да доставя хранителни вещества за  изхранване на плода  посредством кръвта на майката, която се доставя от кръвоносните съдове на матката, които  контактуват с кръвоносните съдове на плацентата. Двете циркулации са независими една от друга и смесването на елементи от кръвта са минимални.

Кръвта от плацентата съдържа поне две полезни за медицината популации от клетки:

Първични кръвотворни клетки, които могат да бъдат използвани от самото дете или от  членове на семейството с тъканна съвместимост, в случай на рак, левкемия или авто-имунно заболяване. Тези клетки представляват градивни елементи, както на кръвта, така и на имунната система, тъй като се преобразуват в: 

- Червени кръвни клетки, които транспортират кислород до всички клетки на тялото.
- Бели кръвни клетки, които са отговорни за защитата на организма с случай на болест.
- Тромбоцити, които участват в съсирването на кръвта в случай на нараняване и кръвоизлив.
 
Популацията на тотипотентни стволови клетки, които при подходящи условия могат да се преобразуват в различни видове и типове клетки като мускулни, нервни, сърдечни, костни, чернодробни, островчета на панкреаса и да възстановят функционирането на съответните органи. Стволовите клетки, които произлизат от кръвта на пъпната връв и плацентата на детето са с високо качество и с единствена (уникална) лечебна и рекреативна способност. 

Стволови клетки, получени от плацентата

Голям брой стволови клетки остават вътре в кръвоносните съдове на плацентата и на практика остават неизползвани. Тези стволови клетки могат да бъдат събрани със специални техники, които се прилагат единствено и само в Дружество „Biohellenika”. Стволовите клетки, които се извличат чрез ензимен способ не се различават от стволовите клетки, които се получават от кръвта на пъпната връв. Но, този метод осигурява много по-голямо количество изолирани и съхранени стволови клетки, който е достатъчен за справяне дори в случай на левкемия при възрастен с по-голямо тегло. 

Приложение на стволови клетки от пъпната връв и плацентата

Днес стволовите клетки, които произлизат от пъпната връв и от плацентата могат да се използват за да бъдат лекувани повече от 70 злокачествени или генетични (наследствени) болести, като повече от 8000 случая на трансплантиране на стволови клетки се споменават на световно равнище за лечението на болести на кръвта. Най-честото им приложение днес е възстановяването на кръвотворната способност, т.е. на възможността на организма да произвежда кръв. Така се използва за лечение при различни форми на рак на клетките на кръвта (например левкемия и лимфоми), при които първо кръвотворната тъкан на болния се разрушава заедно с раковите клетки посредством химиотерапия и лъчетерапия.

Този метод може да бъде използван и при други форми на рака, в случаи на апластична анемия, но и при болни страдащи от заболяване на имунната система каквото са лупус еритематодес (вълчанка) и ревматоиден артрит. За автоимунните болести се използват стволовите клетки на самия болен, които е най-добре да бъдат запазени преди да се е проявила болестта. В определени случаи на левкемия може да се окаже полезна и кръвта на плацентата, която произхожда от тъканно съвместим донор. Кръвта на пъпната връв и плацентата може също така да се използва, не само за самия болен или за кръвните му роднини, но и за съвместими реципиенти и не само за лечение на ракови заболявания, но и за лечение на наследствени болести на кръвта, каквито са таласемията или сърповидна-клетъчна анемия, имунодефицитни заболявания, хронична грануломатоза и други. Освен това по метода на предтрансплантационен подбор може един здрав съвместим донор да спаси със своето раждане болният си брат или сестра.

Стволовите клетки от кръвта на пъпната връв и плацентата са използвани с успех при болни в рамките на клиничните изследвания за лечение на диабета на детската възраст и на церебралната парализа, която се предизвиква поради усложнения по време на раждането. Споменато е и лечение на едно младо момиче, сляпо по рождение от Ирландия, което за кратко време след лечението със стволови клетки започнало да различава предмети. 

Вероятността да използва човек своите стволови клетки,  взети по време на раждането за лечение на рак или на левкемия в първите 20 години на живота се пресмята на 1/2000, докато всички днешни приложения тази вероятност възлиза на 1/170 през цялата продължителност на живота на детето. От друга страна обаче е пресметнато, че поне 1/3 от днешното население на възраст над 65 години би могло да се облагодетелства от днешните достижения на медицината, ако бяха си запазили свои стволови клетки по време на своето раждане. 

 Резултатите от много експериментални изследвания създават убеждението в научната общност за голямото използване на стволовите клетки в бъдеще. Също така развитието на методите на генното лечение, на клетъчното  размножаване и диференциация на стволовите клетки се очаква да отвори пътя за множество допълнителни лечебни приложения, които се намират все още в етап на експерименталните проучвания. Така изглежда, че тези клетки ще бъде възможно да се използват в бъдещето създаване на автоложни органи за лечения на заболявания на третата възраст каквото са дегенеративната артропатия, болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер, за регенерацията на тъкани каквито например са кожата и черния дроб, лечението или превенцията на инвалидността, която предизвиква прекъсването на гръбначния мозък, мозъчния инсулт и на масивен инфаркт на миокарда. В комбинация с генната терапия стволовите клетки биха могли да излекуват дори и наследствени болести, каквито са например муковисцидозата и средиземноморската анемия.Накрая стволовите клетки могат да представляват в бъдеще клетки носители за провеждане на специални терапии, които да разрушават раковите клетки или да видоизменят проявата на гените, които са свързани с старостта.