трансплантация на костен мозък, съхранение на стволови клетки в частна или публична банка
Надеждната европейска банка за стволови клетки

Частна или публична банка за съхранение на стволови клетки

Частна или публична банка за съхранение на стволови клетки

Основната разлика в съхранението на стволови клетки е в правото на собственост на съхранения материал. При публичните банки биологичния материал се дарява и в случай на нужда след време, се чака за намиране на съвместим донор. При частните банки е точно обратното - съхранените стволови клетки са собственост на родителите до навършване на пълнолетие на детето и след това собствеността преминава към него. Тъканна банка Биохеленика отпуска съхранените проби със стволови клетки както за автоложни трансплнтации на детето-донор, така и за алогенни трансплантации за най-близките роднини - майка, баща, брат, сестра.

В случай, че не съществуват съхранени стволови клетки на детето, тогава стволовите клетки на един роднина (за предпочитание на брат/ сестра) е най-доброто алтернативно решение. Това обаче е свързано с трансплантация на костен мозък, което е изключително тежко и болезнено и за донора. Публикация в Journal Clinical Oncology сочи, че е установено, че 63% от болните с левкемия оздравяват, когато са получили трансплантант от роднина, тъканно съвместим донор. В случай на трансплантация на стволови клетки от нероднина съвместим донор обаче, процентът на преживяване се намалява до 23%. Вземането на алогенен трансплантант се съпровожда от смъртоносната болест на трансплантанта срещу гостоприемника поради несъвместимост. Този синдром се изразява с остра или хронична форма и поради тази причина след една „успешна” алогеннна трансплантация болните приемат за голям интервал от време имуноподтискащи лекарства, които предизвикват сериозни нежелани странични действия.

Предимствата на вземане на трансплантант от роднина-донор представлява знанието за съществуване на наследствени болести, както и познаването на средата и наследствеността. Също така вирусните инфекции се контролират с по-голяма сигурност при донор-роднина. Най-същественото обаче е, че ползването на стволови клетки от кръвта на пъпната връв увеличава съвместимостта между роднините, поради незрялостта на клетките.

Дарението на кръвта от пъпната връв на новородено дете в публичната банка може би представлява алтруистичен акт на родителите към обществото, който обаче се извършва без съгласието на детето. От друга страна детето, когато стане пълнолетно, може да поиска да дари трансплантанта си, ако някой негов роднина има нужда от него. По този начин може да се осигури и намирането на трансплантант, когато това бъде поискано.

Времето за търсене на съвместим трансплантант не може да се предвиди и зависи от типа на тъканната съвместимост. От друга страна обаче времето винаги тече за сметка на болния. Трансплантантът, който в края на краищата се намира, въпреки цялата лабораторна тъканна съвместимост, в съществен процент се отхвърля, тъй като се различава в определена степен от неговия геном. Поради тези причини съхранението на стволовите клетки по време на раждането представлява възможност за живота на детето и на семейството.

 

Имате още въпроси, попитайте ни ТУК!