|
В случай, че не съществуват съхранени стволови клетки на детето, тогава стволовите клетки на един роднина (за предпочитания на брат/сестра е най-доброто алтернативно решение. Публикация в Jurnal Clinical Oncology сочи, че е установено, че 63% от болните с левкемия оздравяват, когато са получили трансплантант от роднина, тъканно съвместим донор. В случай на трансплантация на стволови клетки от нероднина съвместим донор обаче, процентът на преживяване се намалява до 23%. Вземането на алогенен трансплантант се съпровожда от смъртоносната болест на трансплантанта срещу гостоприемника, поради несъвместимост. Този синдром се изразява с остра или хронична форма и поради тази причина след една „успешна” алогеннна трансплантация болните приемат за голям интервал от време имуноподтискащи лекарства, които предизвикват сериозни нежелани странични действия.
Предимствата на вземане на трансплантант от роднина – донор представлява знанието за съществуване на наследствени болести, както и познаването на средата и наследствеността. Също така вирусните инфекции се контролират с по-голяма сигурност при донор – роднина. Най-същественото обаче е, че ползването на стволови клетки от кръвта на пъпната връв увеличава съвместимостта между роднините, поради незрялостта на клетките.
Дарението на кръвта от пъпната връв на новородено дете в публичната банка може би представлява алтруистичен акт на родителите към обществото, който обаче се извършва без съгласието на детето. От друга страна детето, когато стане пълнолетно, може да поиска да дари трансплантанта си, ако някой негов роднина има нужда от него. По този начин може да се осигури и намирането на трансплантант, когато това бъде поискано.
Времето за търсене на съвместим трансплантант не може се предвиди и зависи от типа на тъканната съвместимост. От друга страна обаче времето винаги тече за сметка на болния. Трансплантантът, който в края на краищата се намира въпреки цялата лабораторна тъканна съвместимост, в съществен процент се отхвърля, тъй като се различава в определена степен от неговия геном. Поради тези причини съхранението на стволовите клетки по време на раждането представлява възможност за живота на детето и на семейството. |