Гъста, лъскава, жизнена - като коса от рекламите. За такъв природен подарък мечтае всеки. Не са много тези обаче, които му се радват. Едни по наследство са с тънки и редки коси, а по темето на други още след 35-40-ата година лъсват лиси участъци, защото косата им започва усилено за капе.

Стрес, хормони, бременност, болести ... това са само част от причините. И ако част от тези тегоби са преходни и след тях косата се възстановява, други остават трайни поражения.

Спасителните мерки тръгват със специални шампоани, билкови отвари, витамини за пиене и мазане. Всички те имат временен ефект.

На помощ идва и тежката артилерия за хранене на космите от корена - коктейли от витамини и ензими, които се инжектират в скалпа с надежда да спрат косопада. Те засилват растежа, сгъстяват косата и спират окапването. Нов косъм обаче не се ражда и мезотерапията не слага край на плешивостта.

Разработват се и нови молекули, които да съживят космената луковица и да й дадат сили. Надежда дават и новите формули - така наречените "реактиватори" на естествения растеж.

И ако всички те не дадат резултат, последната спасителна мярка е трансплантация. Тя обаче не "посажда" коса, каквото е популярната представа, а взема назаем от едно място - най-често от тила и я мести на друго обикновено върху темето или около слепоочията. Задължителното условие е човек да има коса, откъдето да се вземе този "заем". С помощта на специална апаратура се отделят микроимпланти. Вземат се по 2-3 луковици, а не цели снопчета, за да може растежът им след присаждането да имитира естествена коса. Обикновено на една процедура се правят около 1000 присадки.

Работи се ръчно или със специален робот, който вади присадките с вакуум и замба. С автоматиката става по-бързо, но на една процедура в скалпа могат да се засадят едва 500-600 луковици.

Трансплантацията има още 2 сериозни проблема. Малко клиника у нас предлагат процедурата. Причината - тя е трудоемка. Налага се върху скалпа едновременно да работят няколко екипа. Процедурата излиза скъпо, а успехът не винаги е добър - от сто засадени косъма се хващат 50-60.

Нова надежда са стволовите клетки, които се добиват от мастна тъкан на сами пациент. За нея разказа доц. Джордж Колиакос - преподавател в Медицинския департамент по биохимия и превантивна медицина в университета "Аристотел" в Солун. Той бе гост на Втората национална конференция по пластична, реконструктивна и естетична хирурги.

Предимство на тази технология е изобилието на мазнини в човешкия организъм. А към собствената тъкан организмът не проявява алергия, толерантен е и не я отхвърля. Това прави стволовите клетки идеален материал за пластични и естетични интервенции. Те се извличат от мастната тъкан с помощта на специален ензимен метод, който осигурява тяхната ефективност и безопасното им използване, обясни доц. Колиакос.