Стволовите клетки от кръвта на пъпната връв е била единствената надежда декларира майката на детето Далас, който е бил подложен на трансплантация на стволови клетки от пъпната връв за лечение на церебрална парализа.

Семейството Хекстел никога няма да забравят деня, в който синът им Далас е бил диагностициран, че страда от церебрална парализа. Беше трагично. Далас не можеше да седи, нито да има зрителен контакт. Неговата комуникация се изразяваше в непрекъснат рев. Те знаеха, че нещо не е наред, но диагнозата шокира всички. За щастие семейството Хекстелс бяха запазили стволови клетки от кръвта на пъпната връв на Далас. Те не са очаквали, че някога могат да им бъдат необходими, но тяхното решение „в случай, че им потрябват” се оказало спасително за тяхното дете. Лекарите трансплантират на Далас негови стволови клетки, когато той е едва на 18 месеца. Семейството Хексел не са знаели на какво да се надяват, но за щастие не се наложило да чакат дълго. Лекуващата лекарка на Далас д-р Поли Харлан забелязала промени веднага след трансплантацията. Далас започнал да реагира на дразненията, да има зрителен контакт и да реагира на терапията. Беше все едно, че се е вдигнала една мъгла и изведнъж всички дразнения придобиват интерес и значение.

Много скоро Далас успява да артикулира първата си дума „мама”, а в последствие успява да постигне и невъзможното: да ходи, да поздравява, да се смее. Действително е станало едно различно момче. За майка му е станало едно чудо. „Резултатите са толкова впечатляващи и бързи, че ние чувстваме, че ценните стволови клетки дадоха на Далас възможността за един щастлив и здравословен живот.”
Лекарите провеждат изследвания за да лансират приложението на стволовите клетки на пъпната връв за болестта като на Далас. Съгласно мнението на д-р Давид Харис професор по имунология в Университета в Аризона „Стволовите клетки от пъпната връв са новата надежда за децата с церебрална парализа, като се има предвид, че резултатите показват, че стволовите клетки от пъпната притежават възможността за терапия на мозъка”.
Семейството Хекстелс са толкова благодарни, че са запазили стволовите клетки на Далас, защото са му дали надежда и шанс  за бъдещето. В случаите на церебрална (мозъчна) парализа и по-общо в исхемичните енцефалопатии, които се проявяват поради асфикция и недостатъчно снабдяване с кислород по време на раждането се използват стволови клетки от самото дете. Сега семейство Хекстел искат да информират всички бъдещи родители, защо е толкова съществено да се съхранят стволови клетки от пъпната връв, тъй като не знаеш кога може да ти потрябват.

Историята на Киган и Келдан Дохеней –кръвна връзка

„Вашето дете страда от левкемия”. Много е трудно да чуеш такава диагноза, но Уенди Дохеней е трябвало да я чуе два пъти. Първият път синът й Киган е бил едва на две години. Лекарите успяват първоначално да поставят болестта в ремисия и Дохеней са били оптимисти. Вторият път е бил едва три години след това. „Киган беше в предучилищната група, а аз бях вкъщи и изведнъж имах това усещане, че нещо не върви добре. Повиках лекаря на Киган, която си помисли, че съм започнала да се побърквам. Нямаше никакъв белег за безпокойство, но аз просто го знаех.” - си спомня Уенди.
За съжаление инстинкта на Уенди се оказал правилен и левкемията на Киган се беше върнала. За щастие съществуваше една надежда. Семейството Дохеней беше съхранило стволови клетки от пъпната връв на по-малкия брат на Киган. Ако братята бяха тъканно съвместими, лекарите биха могли да използват стволови клетки за лечението на Киган.

„Ние бяхме толкова облекчени, че запазихме стволови клетки от Келдан” си спомня Уенди. По време на бременността ми семейството ми се информира за стволовите клетки и за всички „чудеса” които стават и поискахме да съхраним стволови клетки за да сме спокойни”. Добрите вести дойдоха бързо. Момчетата бяха тъканно съвместими. Лекарите направиха трансплантацията и Киган сега е здрав в продължение на повече от девет години. Един блестящ спортист и изключителен ученик, Киган има една особена връзка с по-малкия си брат Келдан. „Малкият ми брат спаси живота ми” и подчертава „Ако не беше той, аз нямаше сега да съм тук”.